|
История на мрежовия протокол
Първата публично използвана версия, версия 4 (IPv4), дава възможност за използването на 4,3 милиарда IP адреса. Още през първото десетилетие на работа на Интернет - 1980 година, става ясно, че трябва да се разработят методи за опазване на адресното пространство. В началото на 1990 година, дори след редизайна на адресната система, която използва некласов мрежов модел, става ясно, че дори това няма да предотврати пренасищането, и че са необходими още допълнителни промени.
На трети февруари 2011 година, на церемония в Маями, Internet Assigned Numbers Authority (IANA) предаде последната партида от 5/8 адресни блока на регионалния Интернет регистър, с което официално се изчерпаха новите блокове на адресите. Всеки адресен блок представлява приблизително 16,7 милиона възможни адреса или над 80 милиона комбинирани потенциални адреса. Тези адреси ще са достатъчни от три до шест месеца, като се има в предвит темповете на разпределение.
 
За това кога точно ще се изчерпят адресите се говори отдавна, като през 2003 Paul Wilson - директор на APNIC, обяви че възоснова на тогавашните тенденции, изчерпването ще стане след 10-20 години. През 2005 година доклад на Cisco Systemes посочи, че изчерпването ще стане до 4-5 години. През 2010 година ежедневно актуализиран доклад обявява, че изчерпването на IP адресите ще стане през първата четвърт на 2011 година.
|
